1 август – Св.Макавеи
В миналото на този ден старите хора са извършвали гадания свързани с времето. Това те правели, за да разберат какво ще е времето през следващите дванайсет месеца. Като винаги са почвали от септември и това не е случайно, тъй като на Симеоновден – 1.09 започва началото на църковната нова година.
Пак на същия ден се слага празнична трапеза в дома на тъста. Всички зетьове в едно семейство се събират в неговия дом като му поднасят дарове и му целуват ръка.
Домакините ги посрещат с вино и пресни питки. В някои райони на страната този празник се нарича и Зетьовден. След празничната гощавка най-възрастния зет започва да гони по-младите. Това се прави с цел да има по-голям приплод при домашните животни.
Тези ритуални действия са наследство от нашето далечно минало. Те представляват вечния стремеж на хората за здраве и материално благополучие.
29 август - Секновене
Още от древността хората са изпитвали страх от природните сили. Не случайно те са обожествявали природните явления и катаклизми. Всички древни народи са обожествявали живата и неживата природа. Много често древните хора дори са принасяли в жертва хора и животни. Това се правело с цел да се умилостиви майката-природа.
Българите не правят изключение. Те също са принасяли дарове на своите богове. Така през езическия прериод нашите предци са принасяли жертви на Тангра и Перун. Дори след приемането на християнството традиционният мироглед на българите не се променя. Ако преди това българите са принасяли на своите богове дарове, то те продължават това и тогава, когато в средновековна България християнството става официална религия. Но вече българския народ прави курбани в чест на някои от многобройните светци.
Наред с множеството светци нашият фоклор е изпъстрен с много фантастични същества олицетворяващи видимия и невидимия свят. Според народните представи всички наши естествени водоеми-извори, реки, езера и блата са населявани от вили, самовили и самодиви. Най-често те се явяват като покровителки на водните басейни по нашите земи. Не всички от тези покровители са добронамерени спрямо хората. Има и такива, които вредят на обикновените простосмъртни.
В миналото хората са избягвали да минават реките по тъмно. Те вярвали, че тези митични същества ще им навредят. Тоест разгневените пазители на реки и езера могат да причинят смърт чрез удавяне. За да ги умилостивят, старите българи са им посветили ден. Този ден от традиционния ни календар се нарича Секновене.
Пак според народните вярвания от този ден нататък реките не са годни за къпане, тъй като водата е сечена. Тя би пресякла всеки, който влезе в нея да се къпе.
Освен това старите хора са вярвали, че на този ден се секат и деня и ноща. Тоест деня и ноща стават равни. На този ден се прибирали всички влечуги, а също така и свръхестесвените обитатели на водоемите.
На Секновене не се консумират плодове и зеленчуци с червен цвят като грозде, дини и други. Не се пие и червено вино. Народът свързва това с кръвта на св. Йоан предтеча, който според църковните анали е бил посечен на този ден. Поради това народът определя този ден като лош. Затова на него не трябва да се работи.
Може да се каже, че след Секновене свършва лятото и започва есента. С този празник преключва пролетно-летния календарен цикъл на българите.
