24 юни - Еньовден
Еньовден е български народен празник, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата източно православната християнска църква чества деня на Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. В различните географски области името се произнася по различен начин — в Област София името на празника е Яневден, в Струга — Иванден, в Охрид — Ивъндън, във Великотърновско — Иван бильобер или Драгийка. Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Йоан, Янко, Яни, Яна, Янка, Еньо.
Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината.
Ритуали
Отнемане на плодородие от чужда нива или добитък
За Еньовден е характерно „грабенето“ (краденето) и „маменето“ на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуала се прави и на Гергьовден. Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива, събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един стрък и това е царят на нивата. Тогава магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на нивата на този, който й е поръчал „краденето“. Вярва се, че с царя тръгва и плодородието на нивата. За предпазване от такова „открадване“, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече „обрана“.
Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.
Бране на билки
Смята се, че срещу Еньовден различните треви и билки придобиват по-силна лечебна сила, която с изгрева на слънцето изчезва. Затова било най-добре да се берат рано сутринта, преди изгрев слънце. Преди изгрев слънце жените — баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и за „болестта без име“.
От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена. Еньовските китки и венци окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.
Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.
Легенди
Според народната вяра от този ден слънцето започва да умира, а годината клони към зима. Преди да поеме дългия си земен път, то спира да си почине, и окъпано в „живата вода“, изгрява много рано сутринта на Еньовден, за да се прости със света, който няма да види до догодина, а в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила. За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството. Има също така поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.
Наред със Сурва (първия ден на новата година), Гергьовден и други празници, на Еньовден също се гадае за здраве, женитба и плодородие. Прави се обичая напяване на китки или пръстени по същия начин, както и ладуването.
В някои райони за гадания се изпълнява обичая „Еньова буля“, в който участват момите, а гадаят за всички — моминските китки за женитба, на останалите — за здраве и плодородие. Булята е момиченце — изтърсак (последно на майка). Обличат го като булка, слагат му и накити, но булото е червено. Четири моми грабват булята и я разнасят из селото. Накрая идва ред на ладуването. Момите пеят песни, сетне изваждат от голям котел натопените си от сутринта китки с пръстенчета, наречени на ергените. В други райони се прави напяване на паламарки, които заместват китките и пръстените.
29 юни – Св.св. Петър и Павел/ Петровден
На 29 юни Българската православна църква почита паметта на Светите Апостоли Петър и Павел, едни от най-видните ученици на Иисус Христос, наречени стълбове на християнската църква. Наречени са и “Вселенски учители”, защото в посланията си са оформили основните правила за живот и вяра.
Преди да приеме Христовата вяра, смятаният за пръв сред Апостолите Свети Петър, се наричал Симон. Бил рибар – пламенен и избухлив. Името Петър означава “камък” и му е дадено от Иисус Христос, заедно с ключовете от царството небесно. Апостол Петър дълго пътешества, за да проповядва Христовото учение. Последните години от живота си прекарва в Рим. След кръстната му смърт на гроба построили по-късно храма “Свети Петър” – един от най-големите в Европа.
С името му тясно е свързано това на Апостол Павел. Свети Апостол Павел бил наречен Апостол на любовта заради ненадминатия химн, който написал: “Ако ще да говоря всички езици човешки, дори ангелски, щом любов нямам, нищо не съм.”
В България на Свети Петър и Свети Павел са посветени много църкви и манастири. Паметта им започва да се почита от Православната ни църква след Покръстването на българския народ през 865 г. В българската иконография двамата Апостоли обикновено са представени заедно като държат в ръцете си макет на църква, което символизира заслугата им като стълбове на Христовата църква тук на земята.”
Петровден, както още българите наричат този празник, съвпада с най-усилния период от стопанския живот у нас. Народът ни го свързва винаги с жътвата, с младите животни и първите плодове – ябълки петровки, както и с големите Петровски събори по села и градове. Вярва се, че обредите и ритуалите, които се извършват на този ден, предпазват от огън и пожари. Като курбан се принася петровско пиле. Това е свързано със значението, което в древната митология се е придавало на петела - слънчев знак на висшето, небесното, който като слънцето отмерва времето и е символ на възкресението. Но дълбокият и траен смисъл на празника Петровден е религиозен – защото твърдост и смирение са в основата на християнството.
