8 ноември – Св. Архангел Михаил
В началото на ноември българската православна църква празнува денят на Св. Архангел Михаил. Според Библията той е главния ангел и пръв помощник на Господ. Народът нарича този празник Архангеловден. Този празник заема важно място в българската празнично-обредна система. Той е един от големите есенни празници и винаги се чества на една и съща дата, тоест той е неподвижен. На него ден празнуват хората, които носят имената Ангел, Рангел, Михаил и други. Самия хан (княз) Борис І приема това име, като остава в нашата история с името Борис І Михаил.
В народните представи Архангел Михаил е известен като Душевадец. Обазът на Св. Архангел Михаил е залегнал и в българските народни приказки. Често българските зографи са изобразявали светеца с меч и кантар. С меча той посича душите на хората, а с кантара ги съди спроред греховете им. Поради това на този празник се приготвя обреден хляб. С това се цели да се умолостиви Св. Михаил.
Обикновено този празник се чества от възрастните хора. Те вярват, че по този начин ще ги сполети бърза и лека смърт.
Като на всеки голям празник и на Архангеловден се прави курбан. Като за целта се колят жертвени животни. Този курбан се приготвя обикновено в двора на църквата и бива осветен от самия свещенник.
11 ноември– Свети Мина
На този ден православната църква почита паметта на мчнци Мина, Виктор и Викентий. От тримата най-популярен и почитан е Свети Мина, който е известен чудотворец и се счита за покровител на семейството.
30 ноември – АНДРЕЕВДЕН / МЕЧКИНДЕН
Св. Андрей е един от дванайсете апостоли и ученици на Исус. Независимо, че на този ден православната ни църква чества празника на св.апостол Андрей, то неговия произход е свързан предимно с езическото минало на българите. За това говори и факта, че този празник народа нарича още и Мечкинден.
Според представата на древните българи мечката е едно от свещенните животни. Нейната сила и размери са респектирали нашите прадеди, поради което те заслужено са и оказвали уважение. Тя се възприема като най-силното животно в нашите гори. Пак според народната вяра мечката може да убие дори вълк. Там където има мечка няма вълци, тъй като те се страхуват от нея.
Въпреки, че народът уважава и почита мечката има случаи, когато хората са принудени да я убият. Това се отнася само тогава, когато мечката е вкусила месо ( стръв ) и се е превърнала в стръвница. Макар и рядко все пак това се случва. За това хората от дадено населено място организират шайка. Понякога при такъв лов се е случвало човек да убие мечка въоръжен само с малък нож. Народът е нарекъл такива хора – боримечка.
С приемането на християнството като държавна религия българите възприемат християнските светци, като покровители на отделни, животни, болести или някои природни бедствия. Така нашия народ смята св. Андрей за покровител на мечките.
Пак според народните представи на този денят започва да расте с едно оризово зърно. Затова празника на св. Андрей се нарича още и Едреевден. Тези вярвания на българите не са случайни. Още старите българи са били запознати с древните постижения в областа на астрономията. До сега се смяташе, че календара на прабългарите произлиза от китайския, но в последно време в нашата наука се налага и друга теория. Част от нашите учени са на мнение, че прабългарския календар е предшественик на китайския. Това значи, че той е още по-древен от сега съществуващите дванайсет циклени лунни календари.
В миналото старите хора са вярвали, че на Андреевден се извършва прехода от есентта към зимата. Този ден предхожда зимното равноденствие. Именно с това равноденствие започва и астрономическата зима. На този празник в някои райони на страната се приготвя обредна храна от зърнени храни и която се раздава най-много на три къщи (домакинства). Честването на този празник и вярванията на българите доказва, че нашия народ има астрономически познания, които са наследство от далечното ни минало. Това наше наследство намира приложение и в един от нашите средновековни паметници отразяващи ранната българска история. В става дума за ”Именника на българските ханове". Така по този начин асторономическите познания се запазват за бъдещите поколения. А когато престава да съществува българската държавност и съответно българските книжовни и други институции, достиженията на народа се запазват в неговия бит и фолклор. Вярванията и обредните практики на Андреев ден представляват само една малка част познания на древните българи
