На 6 януари е Богоявление, Йордановден! На този ден имен ден празнуват: Дана, Божан, Йордан, Йорданка, Данчо, Боян, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa и Божанa.Честит имен ден на празнуващите днес!
Според християнската религия този ден е посветен на Кръщението на Исус Христос в река Йордан и е един от най-тържествените църковни празници. Смята се още за ден на светлината и просвещението. Отбелязва се от православния канон с празничен водосвет. След ритуалното кръщаване на водата свещеникът хвърля кръста в реката или в морето. Мъжете се спускат да го вземат. Вярва се, че ако кръстът замръзне във водата, годината ще е плодородна, а народът - здрав. Още в ранно утро преди изгрев слънце по традиция девойките и жените отиват да налеят прясна "кръстена" вода. На потока или край кладенеца те измиват домашната икона и палешника на ралото. Измиват и лицата си за здраве.
В Средните Родопи на Йордановден се изпълнява обичаят "хаскане". Той се заключава в обредното изкъпване на всички сгодени моми, на младите булки и младоженците, които за първи път посрещат Водици в нов социален статус. Къпането се извършва от мъже -"хаскари" или "къпинчари". Те подхвърлят три пъти нагоре младоженеца, отвеждат го на реката или на чешмата да го намокрят. Онзи, който не желае да бъде окъпан, трябва да се откупи с пари и почерпка.
06.01.2019
Днес се навършват 171 години от рождението на Христо Ботев - български революционер и поет. Годишнината се отбелязва в цялата страна и в много български общности в чужбина.
Христо Ботев е роден в Калофер на 6 януари 1848 година.
Първоначално учи в Карлово, а по-късно се завръща в родния си град където през 1863 г. завършва калоферското училище. През октомври същата година заминава за Русия и се записва като частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото Ботево стихотворение - "Майце си".
От октомври 1867 г. живее в Румъния и работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град и известно време живее заедно с Васил Левски.
През 1872 г. Христо Ботев е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен в затвор. Освободен е след застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза в. "Знаме".
През 1875 г. излиза стихосбирката "Песни и стихотворения". Априлското въстание го подтиква да създаде своя чета. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май принуждават капитана да спре на родния български бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой за четата, когато куршум достига и пронизва Ботев . Най-известните Ботеви творби са “Майце си”, “Към брата си”, “На прощаване”, “Елегия”, “Делба”, “До моето първо либе”, “Хайдути”, “Пристанала”, “Борба”, “Странник”, “Гергьовден”, “Патриот”, “Хаджи Димитър”, “В механата”, “Моята молитва”, “Зададе се облак темен”, “Ней”, “Обесването на Васил Левски”...
01.01.2019
Към земята на догоните днес ни води Весела Павлу от Никозия. Елате на www.tatkovina.com, за да научите за древната история, езиковите диалекти, вярванията, традициите и културата на догонските племена в Африка. Мястото е Радиото на българите по света "Татковина", а рубриката - "Земен рай" с автор и водещ Весела Павлу от Никозия. Слушайте днес, 1 януари от 14:00 ч. и на 2 януари от 02:00 ч. българско време, на www.tatkovina.com
01.01.2019
На 1 януари е Васильовден. Честит имен ден на празнуващите днес!
Това е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. За обредната трапеза се приготвят блажни ястия - свинско месо, баница (или пита с пара), в която се слагат дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата, богатството, кокошка (пуйка),торта с мед, жито, орехи, ошав.
Първият залък от погачата момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга). Около огъня или трапезата се гадае за предстоящи сполуки през Новата година.
Преди разсъмване започва обичаят сурвакане. На този ден дружини с маскирани лица сурвакат по къщите.
Празничната трапеза задължително се прикадява с тамян. Това е втората от трите кадени вечери в българския бит. Първата е на Бъдни вечер, а последната е срещу Богоявление (Йордановден). Вярва се, че тамянът не само освещава блюдата, но и предпазва къщата от уроки, зли орисници, вещери и магьосници. Затова нощта срещу Васильовден се нарича още втора Бъдни вечер. Но за разлика от предколедната на нея вече се блажи.
Традицията повелява на новогодишната трапеза да има свинска пача, приготвена от главата на прасето, и ястие от птица - червен петел или пуйка. Въпреки изобилието от месни храни в центъра на васильовската софра е баницата с късмети, в която се слагат дрянови клончета-късмети.
Главата на семейството завърта тавата три пъти в чест на Светата Троица - Бог Отец,Бог Син и Бог Свети Дух. Парчето, което се падне срещу него, се отделя за Богородица и се поставя под иконата й. След това всеки сам си избира парчето от баницата. Това е гаранцията, че късметът си е негов и предопределеното от Господа не се е паднало на друг.
01.01.2019
Нова година е празникът с най-много имена в българския език. В различните райони я наричат Сурваки, Сурва, Сурока. За разлика от редица други народи у нас 1 януари отдавна се смята за начало на календарната нова година. Според народните вярвания ранната утрин на този ден е най-хубавото време за гадаене, защото отбелязва деня на зимното слънцестоене (на практика той настъпва седмица по-рано). През годината ще се случи всичко, което са показали бобът, конецът, пръстенът и всички останали предмети за врачуване. По броя на предварително наречените пъпки на сложените в тестото на новогодишната баница дрянови клончета също се гадае за това, какво очаква изтеглилия парчето обитател на дома. На първи януари стопаните обхождат нивите си с молитви за берекет. В отделни краища на страната главата на семейството излиза с брадва в двора си и демонстративно се заканва да отсече някоя овошка, която през изминалата година не е родила. А останалите членове на фамилията го увещават, че през тази година тя ще роди. Така го “скланят” да отложи екзекуцията.
01.01.2019
С настъпването на новата година тръгват и сурвакатрите. Сурвакането е
най-характерният за Нова Година обичай, известен в цялата страна. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова (най-често дрянова) пръчка, и то именно в началото на годината. Сурвакарите са деца на възраст от 4-5 до 10-12г. (някъде само момченца). Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом. В чиста премяна и с торбичка, всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има специално название - сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка и др. Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък е твърде разнообразна - преплетени клонки, нанизи от пуканки, разнообразни вълнени конци, малки кравайчета. Най-напред децата удрят с пръчка всеки член от семейството, като започват от най-възрастния, и честитят:
"Сурва, сурва година,
весела година,
зелен клас на нива,
голям грозд на лозе,
жълт мамул на леса,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
живо-здраво догодина,
догодина, до амина."
Сурвакарската благословия (блаженка, слава, молитва, сорвакия) не се пее, а се изрича. Тя представлява вербална магия, чието действие подсилва осигуряването на здраве и изобилие във всичко. Често се сурвакат и домашните животни. При обхождането сурвакарите се провикват от първата врата: "Сурва, сурва година", а вътре сурвакат всички наред с думите: "Сурва година, весела година, живо здраво догодина, догодина до амина". В някои села децата пеят и песни. Навсякъде те получават от домакините кравайчета, плодове, орехи, сланина, дребни пари и по-малки подаръци.
Етнолозите търсят корените на обичая в най-дълбока древност, когато е съществувало строго делене по пол и възраст в дадено общество. Сурвакарите са наследници на древни жреци. В този смисъл сурвакането е инициация (посвещение) на преминаването от детска в юношеска възраст.
01.01.2019
Честита Нова година! Уважаеми сънародници, нека 2019 година бъде здрава, мирна, плодовита и да е честита!
25.12.2018
Честито Рождество Христово!
В нощта срещу Коледа също се извършват гадания. Това се прави най-вече от младите момичета. Те слагат под възглавницата си първата хапка. Когото сънуват за него ще се омъжат. Така те гадаят какъв ще бъде бъдещия им съпруг. Друга много важна съставна част в празнично-обредната система е коледуването. То започва още вечерта на Бъдни вечер срещу Коледа, но коледарите се събират седмица по-рано за да разучат нови песни и да си припомнят стари. Ръководител на тази дружина е тъй наречения станеник. Той е най-възрастния коледарин в групата. Всяка коледарска група има и деца, които също изпълняват определени функции. Тези от тях, които чукат на вратата, се наричат коте, а тези, които приемат и носят даровете, се наричат магаре. Коледарите обикалят къщите и благославят техните стопани. Коледарите, чрез специални песни и заклинания наричат за здраве и берекет домашните. Самите стопани от своя страна даряват коледарите с пари, кравай и други. Тези дарове се слагат в дисагите на магарето. Те не влизат само там, където има починал и този дом все още е в траур.
В деня на самия празник Коледа, който е най-големия зимен християнски празник, приключват дългите четиридесетдневни пости. Въпреки, че неговият произход е християнски, то в неговата обредна система се преплитат библейската история за раждането на Христос със старите дохристиянски вярвания познати не само на източните народи, но и на нашите предци. Този празник е свързан с календара, тъй като се празнува винаги около зимното равноденствие. Основната идея, която е заложена в неговата символика, е за вечната умираща и възраждаща се природа. Тогава за пръв от 40 дена може да се яде блажно. Естествено, че вече на коледната трапеза ще присъстват и месни ястия.
Въпреки, че човек може да разпусне след коледните пости, остават все още някои забрани, които важат до Йордановден. Става въпрос, че от Рождество Христово до Богоявление са тъй наречените мръсни дни.
25.12.2018
Бъдни вечер е!
Коледните празници започват на 24 декември и продължават до Стефановден.
Бъдни Вечер е първата кадена вечер. Най-важна роля при нея играят бъдникът, трапезата с обредните хлябове, и коледните ястия и коледуването.
Бъдникът - това е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено вкъщи от млад мъж, за да се поддържа с него огъня през нощта. Внасяйки го, мъжът пита: "Славите ли Млада Бога?" Жените отговарят: "Славим, славим! Добре дошъл!" Мъжът добавя: "Аз вкъщи и Бог с мене!"
На този ден българите принасят в жертва прасе, което е гледано цяла година. Макар и да колят на 24.12, то храните приготвени от свинското месо, а и от всяко друго месо, се консумират на Коледа.
Едно от характерните неща за този ден е ”бъдника“. Той е задължителен за всяко семейство. Обикновено няколко мъже от дадено домакинство ходят в гората да отсекат дървото, което ще играе ролята на бъдника и гори цяла нощ. Обикновено бъдника бива дъб или круша. Самия бъдник като се качи на шейната или друго превозно средство не трябва да опира или падне на земята. По пътя за дома то не трябва да докосва земята. Когато пристигне в дома, стопанинът го слага в огнището. Бъдника трябва да гори без прекъсване не само в нощта на Бъдни вечер срещу Коледа, но и до Йордановден. След като изгори бъдника, пепелта от него не се изхвърля, а се ползва като лекарство през годината.
Основната обредна храна на този празник е постна. Тя винаги трябва да бъде нечетен брой гозби: постен боб яхния, постни лозови сърми, варено жито, ошав, тиквеник (постна баница с плънка от тиква), зеленчуци, които са произведени през изминалата вече година. Приготвя се постна пита украсена отгоре. Най-често използваната пластика е монограма на Христос, който се прави от две разточени къса тесто. По краищата се слагат топки. Тези краища са заградени от по-голям къс разточено тесто. Всичко това е свързано със символиката на старите българи. Топките на питата символизират овцете или другите домашни животни.
22.12.2018
С голямо удоволствие днес д-р Ваня Велкова ни среща отново с един от от най-успешните наши алпинисти – д-р Атанас Скатов. Слушайте ни на www.tatkovina.com днес, 21.12. от 14 ч. и на 22.12. от 2 ч. българско време.
Ето част от убежденията на алпиниста изведени от водещата в няколко точки:
• „Невъзможни неща няма.“
• „Вярвам в неограничените човешки възможности.“
• „За мен планината е нещо много специално. В нея открих всичко, от което имам нужда.“
• „Независимо колко е висок един връх, на всеки един връх ти си по-близо до Бога.“
Елате на www.tatkovina.com днес, 14 декември от 14:00 ч. и на 15 декември от 02:00 ч. българско време, и слушайте рубриката на Ваня Велкова "Нашата България", в която ви представяме първият българин, приключил с успех проекта „СЕДЕМТЕ КОНТИНЕНТАЛНИ ПЪРВЕНЦИ“:
• връх Ухуру, 5895 м, (Африка)
• връх Елбрус, 5642 м, (Европа)
• връх Аконкагуа, 6962 м, (Южна Америка)
• връх Карстенц-Пирамид, 4330 м, (Австралия и Нова Зеландия)
• връх Винсън масив, 4892 м, (Антарктида)
• връх Еверест, 8848 м, (Азия)
• връх Денали, 6197 м, (Северна Америка).
От няколко години насам д-р Атанас Скатов провежда експеримент с изкачването на 14-те осемхилядника на Земята в планините Хималаи и Каракорум, при това без консумация на животинска храна.
До момента д-р Скатов е изкачил шест от тях:
• Еверест (север) 8848 м, Хималаи, 2014 г. (първо изкачване)
• Манаслу, 8163 м, Хималаи, 2015 г.
• Анапурна I, 8091 м, Хималаи, 2016 г.
• Макалу, 8485 м, Хималаи, 2016 г.
• Лхотце, 8516 м, Хималаи, 2017 г.
• Еверест (юг) 8848 м, Хималаи, 2017 г. (второ изкачване)
• Чо Ою, 8201 м, Хималаи, 2018 г.
Д-р Атанас Скатов е поставил много рекорди, някои от тях са:
1. Той е първият и единствен българин, който е успял да завърши проекта „СЕДЕМТЕ ВЪРХА“ за изкачване на най-високите върхове на седемте континента на планетата, при това като веган.
2. Той е първият и единствен българин, изкачил Еверест по северния ръб.