Значимите събития в нашата богата история са немалко, но едно от тях отбелязваме с най-голяма тържественост – Трети март - национален празник на република България. За нас, българите в чужбина, този ден е особено важен. Той е повод не само да се съберем на едно място, но и да надникнем дълбоко в душите си и да си отговорим на въпроси, които в забързаното ежедневие, отбягваме. Това е ден, в който си даваме сметка защо така силно ни тегли към българското и защо не сме се отказали от него. Ден, в който нашите деца, родени извън пределите на родината, изричат с гордост и абсолютна убеденост „Аз съм българче“ . Тази година се навършват 140 години от освобождението на България от османска власт. С поредица от интересни дейности българите в провинция Тарагона (Каталуния, Испания) отбелязаме тази най-важна в новата ни история дата. Пред нашата неголяма общност се представи изложба от картини, посветена на Апостола на свободата Васил Левски. Картините са предоставени любезно от Общонационален комитет „Васил Левски“ на клуб „Млади възрожденци“ към Българско неделно училище „Свети Седмочисленици“. Това е едва третият клуб, създаден извън България. Експозицията може да се разгледа в културен център „Карилет“ в град Реус, където се помещава неделното училище. През месец април в българското школо ще се проведе викторина „Руско-турска война 1877-1878 година“. На 14/24 април 1877 г. в Кишинев е издаден Манифест на император Александър II, с който Русия обявява война на Османската империя. Кулминацията на програмата за честването на 140 годишнината от Освобождението беше на 4 март, когато в голямата зала на културен центът „Понент“ в гр. Реус се състоя празничен концерт под надслов „Българийо, родино мила“. В концерта взеха участие учениците от БНУ „Св. Седмочисленици“ и децата от детска градина „Слънчо“. Скъпи гости и участници в празничната програма бяха танцьорите от танцов състав „Веселина“ гр. Лерида, изпълнителката на народни песни Ирина Маринова и специално пристигналата за концерта от България Дафинка Бозакова. Гости на празника бяха господин Карлес Пелицер и Пунед, кмет на гр. Реус, госпожа Монсерат Виела Куадрада, началник на отдел в кметството и депутат в Женералитета на Каталуния, госпожа Ноеми Лаурадо Сантс, началник на отдел в кметството и депутат в Женералитета на Каталуния, както и господин Джоан Руиз Карбонел, депутат в Кортесите - долната камара на испанския парламент. Под звуците на родопската гайда започна едно красиво пътуване през пространството и времето ... Пътнико свиден, пътнико млад, тръгнал да видиш белия свят, дето минаваш пей и мечтай, но не забравяй родния край... Топлият глас на Офекия Колева ни развълнува с изпълението на песента „Я кажи ми, облаче ле бяло“. Ученици от прогимназията представиха пиесата „Райна Княгиня“. С особено въодушевление развяваха знамето на въстанието и изпяха революционни и народни песни. Децата от първи и трети клас изпълниха стихотворения за Трети март, свободата, за Левски и Ботев. Много родини има в света, има долини с чудни цветя, ала го няма пълният с блян, с песен хайдушка роден Балкан... В изпълнения на гимназистите от училището на български и испански език прозвучаха великолепни Ботеви стихове. Под звуците на китарата на Ивана Тарапанова девойчетата от прогимназията на училището представиха мини спектакъла „Любов-магическа реалност“ – стихове за любовта, посветен на Осми март, международен ден на жената. Колко много са се променили нашите деца... пораснали са, тихо и неусетно, дори не сме забелязали до този ден колко време е изминало от първото „А, Бе“. И къде са отишли момичешките плитки и момчешките албуми със стикери на футболисти?.. Нашите прекрасни български деца се превръщат в чудесни младежи и девойки. С ясно чувство за принадлежност към българския род. Най-малките дечица от детска градина „Слънчо“ зарадваха присъстващите с танца „Две калинки“ . С чудесните си изпълнения на народни хора и танци момичетата от танцова група „Веселина“ от град Лерида не само ни зарадваха, но и поддържаха постоянно празничното настроение. Специални поздрави от България ни донесе Дафинка Бозакова. Прелетяла повече от 2500 км, за да празнува заедно с нас този толкова специален ден. Чудесният ѝ глас се извиси в каталунската зала, за да разкрие хубостта на македонското девойче; болката на двамата влюбени от раздялата – „чи нема да са зомнат“; отведе ни при онази Йована, която мечтае младия мъж; разкри ни смелосста на една българска учителка, която не се страхува да признае : „Аз уших байряка, аз му турих знака „Смърт или свобода“. Ирина Маринова ни пренесе в чудния свят на голямата севда, която лежи на момковото сърце; припомнини обичаната песен за Никола, „едно ми чедо“. Красиви гласове. Прекрасно разказани и изпяти истории за обич, за смелост, за надежда. .... Отново прозвуча мелодията на мъжкото хоро, станало неотменна част от всички наши празненства. Който пожела, се хвана на него. За да не прекъсва връзката ни с българското. Онова, което всички ние носим дълбоко в сърцата си. Ти ще пребродиш много страни. Всички народи ти обикни, но не забравяй, пътнико горд, своя прославен трудов народ. По традиция концертът ни завърши с общи хора. За няколко часа се пренесохме на друго място. Вълнувахме се, пяхме и плакахме. И остана в сърцата ни надеждата, че след нас ще има кой да продължи жив огъня в огнището на българщината.