Здравейте, мили слушатели на радио „Татковина“. Моето име е Димитринка Танева Шнайдерова, живея и работя в Египет от 2001 година с децата и съпруга ми. Повод за повторната ни среща е отново Българското училище в Кайро и края на учебната година. Поколебах се дали да пиша? Какво толкова...много български училища са в чужбина и завършват на 24 май. Какво ни прави по различни? Да....Мисля че има нещо, което е важно...как лесно може да се унищожи нещо изградено с любов и защо бихме могли да празнуваме петата си годишнина от създаването и функционирането на училището, ако нямахме една година прекъсване. Пет години от създаването и четири години от функционирането ни. Озадачени ли сте? За да ме разберете ще започна от самото начало...През януари 2012...две българки , г-жа Силвия Пенкова и аз, Димитринка Танева, изказват една и съща идея и най важното я споделят и двете - създаване на българско училище на възрожденски начала. Започнах да пиша тематични планове, започнахме да разговаряхме с родители и деца. И всичко това на фона на вихреща се млада революция в Египет. Метежно и неспокойно време. Започнахме да търсим подходящо помещение и най - важното достатъчно сигурно. Обърнахме се за помощ към г-н Светлин Николов, консул в Българското Посолство. Така се стигна до споразумение нашето посолството да ни предостави свои помещения, които се намират на района на дипломатическата мисия. Организирахме благотворителен концерт с цел финансово да се подкрепи училището. Много хора се отзоваха и училището се откри, започна да функционира и всички бяха доволни и деца, и родители а ние, основателите бяхме горди с постигнатото. Но най - голямо напрежение костваше издействането на акредитирането на Българското училище и дължим едно голямо БЛАГОДАРЯ на г-н Светлин Николов защото той подпомогна процеса и се получи. Станахме легитимно и акредитирано училище.Минаваха годините, бях в училищното настоятелство, после преподавах като учител по извънкласна работа.....кръжок „ Български традиции и култура”, занимавах се с много и различни дейности и работех с удоволствие...до годината 2015...По ред причини, Българското училище беше затворено и учебната година 2015/2016 беше пропусната. Акредитацията беше загубена, децата бяха разпръснати, хората обезверени. Аз, като една от основателките , го понесох доста тежко, разболях се. Написа се писмо от родителите и учителите, и ме поканиха да го прочета и подпиша. Бяха описани много добре причините за затварянето на училището и защо не бива да се закрива. Около десетина човека се бяха подписали а и още са искали, но всичко се потули по мистериозен начин. Това писмо не видя бял свят. Много приятелства се разрушиха в този период, много хора се отдръпнаха,много хора се изплашиха, все пак живеят зад граница и зависят от хората, които направиха всичко възможно да се затвори училището, много принципи се погазиха...така до 2016, когато Българското училище в Кайро отново отвори врати, а школското звънче събра учениците на занятия. Дано този път да имаме късмет да работи и за напред, още дълги години. За това е така написано в началото - пет години от създаването и 4 години функциониране е вярно и дори празнувахме закриването на учебната година. Първо децата изнесоха кратка програма, след което бяха раздадени свидетелствата. Учителите и децата бяха поздравени от г-н. Посланик . Родителите се бяха подготвили с различни вкусотии и всички гости, и деца се почерпиха. Настроението беше празнично и изпълнено с бодър дух и вяра че следващата година ще бъде по добра. За децата, които завършват - честит 24 май . Пожелавам ви безгрижно и незабравимо лято, изпълнено с много смях , усмивки, игри , нови и сбъднати мечти! Благодаря ви за постоянството и труда в училище!Весела ваканция! Уважаеми слушатели на радио „Татковина“, с вас беше Димитринка Танева – Шнайдерова от Кайро. Благодаря ви за вниманието и до нови срещи.