15, 16, 17 и 20 юли - Горещници
Основният поминък на българския народ било земеделието. Чрез земеделието по-голяма част от населението си изкарвало своята прехрана. То е важно звено и в скотовъдството, тъй като без продуктите на земеделеца няма скотовъдство. Ако няма ярма в животновъдството, настъпва криза.
Случва се понякога реколтата да бъде сполетяна от природни бедствия като суша, киша, градушка и други. Тъй като българинът е много суеверен, той вярва, че всички тези нещастия ( беди ) ги изпраща небето, т. е. Бог. Това суеверие намира израз в думите „ Бог дал, Бог взел “.
За да умилостивят Бога или природните стихии, хората им посвещават няколко празника. Едни от тези празници са горещниците, които се празнуват на 15, 16, и 17 юли.
Народът е вярвал, че това са най-горещите дни в годината. Тяхното честване е свързано с борбата на хората с градушките. Това природно бедствие нанася големи щети на селскостопанската реколта. Последиците от градушката са непредсазуеми. Унищожаването на реколтата в повечето случаи довежда до глад. Това са основните причини, поради които суеверният българин им посвещава тези дни.
Тези летни празници са характерни за цялата българска етническа общност. В различните райони на България празниците носят разнообразни названия. В северните части на страната те са известни под името Чурлига, Пърлига и Марига.
В района на Северна България особено се тачи Св. Марина. Денят на тази светица се чества на 17 юли. Той съвпада с последния ден от тъй наречените горещници. Поради това тя е наричана Марина огнена. Според народните вярвания тя е покровителка на градушките. Поради това тази светица може да я отнесем към групата на светците градушкари. Това са: Св. Герман, Св. Вартоломей, Св. Елисей и Св. Илия. Към празниците на гореспоменатите светци може да прибавим и празника Видовден.
Горещниците са празници, разпространени и в Южна България. Но там те се наричат Люта, Чурута ( Чюрука ) и Опалена Мария. Там хората почитат седмицата от 15 юли до 20 юли, която наричат Запалена, Опалена неделя. В Пиринския край е известна и като Грамна неделя.
На всички празници, посветени на светци покровители на градушките, гръмотевиците и пожарите, се спазва строга забрана. Горещниците, които принадлежат към тази група, не правят изключение. През тези три дни ( 15, 16, и 17 юли ) не се извършва никаква селскостопанска дейност, т.е. не се работи на полето. Освен това забраната важи и за къщната ( домашна ) работа. Не трябва да се пере и мие. Поради страх от пожар домашните не палят огън и не поддържат огнището. През този период не се пече и хляб. Ако някой наруши тази забрана – градушка или пожар ще унищожи реколтата. Тази вяра е била дълбоко вкорeнена в душата на българския селянин. Обикновенените хора осъзнавали, че природата е по-силна от тях, затова те тачели тези празници и спазвали стриктно забраните.
По принцип тези празници са съпроводени с молитви за дъжд, но понякога се е случвало да се прави молебен и за суша. Това става обаче когато годината е кишава.
В някои райони на страната – вечерта на 15 юли, т.е. първия ден от трите празника, се гаси огънят от всички огнища. Това се прави с цел да се предпазят хората и техния имот от пожари. Огънят в домашното огнище се подновява вечерта на третия и последен горещник ( 17 юли ). Подновяването на домашния огън е съпроводено със специален обред. Вечерта на 17 юли се пали един общ огън наречен нов, жив или млад огън. От него всяко домакинство подновява огъня в своето огнище.
При повечето празници от българския празничен календар се извършва ритуално гадание. Горещниците не правят изключение. Гаданията, които се извършват през тези дни, не са характерни за цялата етническа общност. Те са разпространени само в отделни райони. Тези предсказания са свързани с времето. Правят се прогнози за времето през януари, февруари и март. Всеки ден от тези празници отговаря на един от споменатите вече месеци: 15 юли - на януари, 16 - на февруари, 17 - на март.
В някои краища на страната се извършва и ритуално къпане на болни и здрави хора в лековити ( минерални ) води. Водата като елемент заема важно място във всички световни религии. Тя заема важно място и в мирогледа на българина. Това е напълно естествено, тъй като водата е едната от четирите стихии. Водата, освен стихия, е и живот.
Цикълът на летните празници, свързани с предпазване от градушка и гръм, завършва с деня на св. Пророк Илия – Илинден, който се чества на 20 юли по нов стил. В представите на хората св. Илия е повелител на мълниите. Пак според тези представи той препуска с огнена колесница по небето. Според народните вярвания огнената колесница на св. Илия е теглена от четири или шест коня. Докато кара своята колесница, той хвърля огнени стрели срещу ламите.
В образа на св. пророк Илия намират отражения остатъци от езическите култове. Този светец народът го отъждествява със старите езически богове –Тангра и Перун. На този празник се прави курбан. Обикновено се коли най-стария петел.
Илинден спада към групата на еснафските празници. Той се почита от задругата на кожарите, самарджиите, кожухарите и керемидарите. На този ден се устройват и селските сборове. Както при Горещниците, така на Илинден не се работи. Тази забрана е валидна и за полската и за домашната работа. Целта на тези забрани и за Горещниците, и за Илинден е една – предпазване от природни бедствия и катаклизми като суша, градушки и други.
Българинът като суеверен човек изпитва страх и в същото време боготвори природата. Той е стигнал до извода, че ако реши да се бори с нея, ще загуби. Природата винаги си отмъщавала на тези, които са посегнали да я унищожат. И за да умилостивят природата, българинът ú посвещава тези празници. Така на тях той принася жертви, които имат същата цел, а тя умилостивяване на природните стихии
