Татковина

Тодоровден

Празникът на Свети Тодор се чества на първата събота от Великденските пости. Наричат Тодоровден също и Конски Великден, защото основните обреди са в чест на конете.

Когато си на кон, хем си седиш, хем си ходиш – шегували се някога селяните от планинските райони. Конете били тяхното “превозно средство” по стръмните тесни пътеки. Те осигурявали и поминък на планинците, известен като кираджийство - превоз на товари с коне. Така че конете наистина били много важни за тези хора. Навремето всяко семейство отглеждало поне няколко коня. Затова много почитали празника на конете – Тодоровден. Негов патрон е светецът-конник Св. Тодор. Поверието разказва, че на своя ден той хвърля зимния си кожух и тръгва към дома на Слънцето накрай света, за да го помоли да прати лято на Земята. Най-важните ритуали за празника са свързани с конете. Основен обичай е да се устройват различни състезания за конете. В някои райони мерят тяхната сила – кой ще издържи най-голям товар. В други райони повече ценят тяхната бързина. Затова отбелязват Тодоровден с конни надбягвания, наричани надбързване или кушия. Селяните предварително събират помежду си ечемик или малко пари - награда за победителя. Но също толкова ценен бил и венецът за победителя. Окичени със зелени венци от клонки конят и стопанинът – победители в състезанието предвождали после шествието на всички конници по пътя обратно към селото. Разбира се, за всеки стопанин е въпрос на чест да докаже, че умее да отглежда издържливи и бързи коне. Затова в състезанията някога участвали само семейни мъже, които притежават и управляват свое стопанство. И изглежда те много амбициозно се борели за победата. Защото на финала често възниквали спорове кой е победил в надбягването. За такива случаи се свиквала специална “комисия” от най-възрастните мъже в селото, смятани и за най-мъдри. Те разрешавали спора. Това доказва колко важно било за селската общност състезанието. Конят-победител прославя и своя стопанин. Затова гордият притежател на най-силния или най-бързия кон устройва празнично угощение за всички след състезанието. Ергени не се допускали да се състезават, въпреки че тяхната младежка енергия сигурно би направила състезанието по-зрелищно. Но неженените нямали свое стопанство и собствени коне, за да докажат умението да ги отглеждат.

Ергените, обаче, също имат своя страст към конете. За нея научаваме от многобройни песни. В тях конете са фантастични герои с необикновено способности. “Имам коня вихрогоня” – хвали юнакът в една песен своя кон - вихри, ветри надиграва, ясното слънце надбягва. А в друга конят на ергена може да запали зората с огнения си дъх. Като разчита на своя изключителен “кон-вихрогон” или “хранен кон”, ергенът в песните често прави невероятни облози. Ту се обзалага със слънцето, че ще го надбяга, ту пък се зарича да догони неуловимо бърз елен, или да хване летяща птица. Случва се още юнакът да преплува цяло море с коня … Макар и доста поетично преувеличени, това са качества, свързани с бързина и издръжливост. Но в някои сюжети конят на юнака проговаря. В една песен той събужда своя стопанин, за да не закъснее в надбягването със слънцето. В друг текст конят предупреждава своя млад ездач, че насреща се задава опасен керван. Така че конят е винаги сигурен съюзник, или помощник на своя стопанин в трудни моменти. Тези сюжети са не само полети на фантазията. Навярно идват от древна митология и боготворене на конете от далечните предци на българите. Митичните сюжети, обаче, са доста приземени в по-късното народно песенно творчество. Обикновено ергенът с помощта на своя кон преминава изпитания, за да спечели любовта на някоя девойка и да заслужи женитбата с нея.

Жените също имат свои ритуали на празника Тодоровден. Някога на този ден миели косите си с билки, за да са гъсти и лъскави като конските опашки. А за здраве на конете по традиция жените месят специални погачи с форма на конче или подкова.

Лазаровден

Празникът се отбелязва в последната събота преди Страстната седмица. Народът ни смята, че Лазар заповядва на горите и шумаците. С брадва сече дървета и прави ниви за оране, отвоюва пространства за човека от хаотичния, неподреден и чужд свят и така установява ред и поставя граница между световете.

Лазаровден е празник на нивите, пастбищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват, придобиват нов социален статут - могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват. Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него - лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.

Цветница, Връбница

Цветница е любим празник на мнозина, това е празника на цветята и настъпилата пролет. Имен ден празнуват всички, които носят имена на цветя, храсти, дървета. Затова може би народът ни го възприема като пролетен, цветен празник, ден на цветята, младостта и възраждането на живота в природата.

С цветя и върбови клонки се ходи на празничната служба в църква. Млади невести с малки деца се причестяват. Всеки взема осветено върбово клонче и го отнася у дома си за здраве.

В библейската символика цветята са знак за преходност, но и надежда за възкресение, за вечната пролет на Райската градина.

След Цветница започва Страстната седмица - дните на Христовите страдания преди Възкресението.

Великден или Възкресение Христово е най-големият празник за православните християни.

Събитията, свързани с Христовото възкресение, са станали в дните около еврейския празник Пасха. Затова от самото начало честването на Великден е свързано с еврейската Пасха. Тъй като поради връзката му с лунния календар Пасхата е подвижен празник, съответно и Великден променя датата си. Едно древно правило определя Великден да не се празнува заедно с Пасхата на евреите, а в неделните дни около нея, винаги след деня на пролетното равноденствие. Още от времето на Първия вселенски събор през 325 г. има пожелание Великден да се чества в един ден от всички християни. Тогава е определен принципът, според който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.

Православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а Католическата църква – според Грегорианския. Протестантите пък честват Великден според местната традиция – на Запад с католиците, на Изток с православните.

Какво повеляват стародавните български традиции?

Приготовленията за празника протичат през цялата предходна седмица. Великденските яйца се боядисват обикновено на Велики Четвъртък или в събота. С първото, боядисано в червено яйце, бабата чертае кръст по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, на девера и на роднини. Великден се празнува в продължение на три дни. Сутринта в неделя всички отиват на черква за тържествената литургия и се връщат със запалени свещи вкъщи, като се поздравяват с Христос Возкресе. Младоженците през този ден гостуват на своите кумове, родители и на девера. Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богато подредени трапези.

Какво символизират шарените яйца?

От древни времена много култури асоциират яйцето с вселената. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата.В православния свят яйцата се използват като специално Великденско поздравление. Хората се чукат с яйца и се поздравяват с фразата Христос Возкресе.

Откъде се появи Великденският заек?

През последните десетина години по родните магазини изобилстват шоколадови, керамични, захарни и плюшени фигурки на зайци като неизменен атрибут на Великденския празник. Мнозина се питат защо около шарените яйца по-често се рисува заек, отколкото например, кокошка с пилета. Традицията на Великденския заек е от езически времена. Хората са принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Еостре (от нейното име носи названието си на английски католическият празник Истър, Великден.). По това време се е правел ритуален лов на зайци. Сега той е все още част от Великденския празник, но никой не го възприема като свещенодействие.

Защо се яде агнешко месо?

Агнето е изключително важен символ на Великден в Централна и Източна Европа. То представя Иисус и се свързва с неговата смърт, тъй като е принесено в жертва в деня на Възкресението. Християнската традиция представя Иисус като божи агнец. В много домове традицията повелява да се яде агнешко на първия ден след 40-дневния пост. Защо се обличат нови дрехи? Това е традиция на Великден при повечето християни. Новите дрехи са символ на възраждането на новия живот през пролетта и на Възкресението.