Слушайте ни online
слушай listen
Winamp jetAudio


Интернет радио Татковина


QR
Реклама

От 25 декември до 6 януари са така наречените МРЪСНИ ДНИ. В предхристиянските вярвания на българите съществуват множество фантастични същества. Както в много от древните религии, така и в религиозните представи на древните българи е залегнала философията на дуализма. В нашите митологични представи ясно се различават добри и лоши свръхестествени същества. Този дуализъм е характерен не само за древните религиозни практики, но и за много от съвременните религии в това число и християнството. Въпреки приетото от българите и изповядвано и днес християнство, то те не променят изцяло своите религиозни възгледи от предхристиянския си период. Самата българска православна църква възприема много от нашите езически традиции, поради това източното православие става достъпно за народа ни. Съществуващите до този момент религиозни представи на българите оказват влияние и върху неговия фолклор и народен календар. Непосредствено след Рождество Христово според народните вярвания започват тъй наречените Мръсни или Погани дни. Те траят до Богоявление (Йордановден). Пак според тези вярвания, през този период се активират всички лоши сили. Те излизат след залез слънце и изчезват при първи петли (около 3 часа сутринта). От полунощ до първи петли ходят различни духове. Някои от тях са пакостливи, но не нанасят трайни вреди на човека. Народът ги рисува като получовеци, полуконе. Старите хора са вярвали, че ако случайно човек замръкне и не дай боже той е на път, то караконджола го възсядал. Той не напуска човека докато не пропеят първи петли - тогава този дух губи своята сила.

Първи януари е ден за гадаене Нова година е празникът с най-много имена в българския език. В различните райони я наричат Сурваки, Сурва, Сурока. За разлика от редица други народи у нас 1 януари отдавна се смята за начало на календарната нова година. Според народните вярвания ранната утрин на този ден е най-хубавото време за гадаене, защото отбелязва деня на зимното слънцестоене (на практика той настъпва седмица по-рано). През годината ще се случи всичко, което са показали бобът, конецът, пръстенът и всички останали предмети за врачуване. По броя на предварително наречените пъпки на сложените в тестото на новогодишната баница дрянови клончета също се гадае за това, какво очаква изтеглилия парчето обитател на дома. На първи януари стопаните обхождат нивите си с молитви за берекет. В отделни краища на страната главата на семейството излиза с брадва в двора си и демонстративно се заканва да отсече някоя овошка, която през изминалата година не е родила. А останалите членове на фамилията го увещават, че през тази година тя ще роди. Така го “скланят” да отложи екзекуцията.

Най-характерният за Нова Година обичай е сурвакането, известен в цялата страна. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова (най-често дрянова) пръчка, и то именно в началото на годината. Сурвакарите са деца на възраст от 4-5 до 10-12г. (някъде само момченца). Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом. В чиста премяна и с торбичка, всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има специално название - сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка и др. Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък е твърде разнообразна - преплетени клонки, нанизи от пуканки, разнообразни вълнени конци, малки кравайчета. Най-напред децата удрят с пръчка всеки член от семейството, като започват от най-възрастния. Сурвакарската благословия (блаженка, слава, молитва, сорвакия) не се пее, а се изрича. Тя представлява вербална магия, чието действие подсилва осигуряването на здраве и изобилие във всичко. Често се сурвакат и домашните животни. При обхождането сурвакарите се провикват от първата врата: "Сурва, сурва година", а вътре сурвакат всички наред с думите: "Сурва година, весела година, живо здраво догодина, догодина до амина". В някои села децата пеят и песни. Навсякъде те получават от домакините кравайчета, плодове, орехи, сланина, дребни пари и по-малки подаръци.

На 1 януари е Василовден. Честит празник именници! Това е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. За обредната трапеза се приготвят блажни ястия - свинско месо, баница (или пита с пара), в която се слагат дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата, богатството, кокошка (пуйка),торта с мед, жито, орехи, ошав. Първият залък от погачата момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга). Около огъня или трапезата се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Преди разсъмване започва обичаят сурвакане. На този ден дружини с маскирани лица сурвакат по къщите. Трапеза Празничната трапеза задължително се прикадява с тамян. Това е втората от трите кадени вечери в българския бит. Първата е на Бъдни вечер, а последната е срещу Богоявление (Йордановден). Вярва се, че тамянът не само освещава блюдата, но и предпазва къщата от уроки, зли орисници, вещери и магьосници. Затова нощта срещу Васильовден се нарича още втора Бъдни вечер. Но за разлика от предколедната на нея вече се блажи. Традицията повелява на новогодишната трапеза да има свинска пача, приготвена от главата на прасето, и ястие от птица - червен петел или пуйка. Въпреки изобилието от месни храни в центъра на васильовската софра е баницата с късмети, в която се слагат дрянови клончета-късмети. Главата на семейството завърта тавата три пъти в чест на Светата Троица - Бог Отец,Бог Син и Бог Свети Дух. Парчето, което се падне срещу него, се отделя за Богородица и се поставя под иконата й. След това всеки сам си избира парчето от баницата. Това е гаранцията, че късметът си е негов и предопределеното от Господа не се е паднало на друг.

Честита Нова година, скъпи сънародници! Нека 2020 да бъде здрава, щедра и благодатна!

На 25 декември празнуваме КОЛЕДА! Коледните празници започват на 24 декември и продължават до Стефановден. За хората Малка Коледа е по-голям празник от следващите, защото тази вечер се е родил Христос. Най-хубав е той за децата. Бъдни Вечер е първата кадена вечер. Най-важна роля при нея играят бъдникът, трапезата с обредните хлябове, и коледните ястия и коледуването. Бъдникът - това е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено вкъщи от млад мъж, за да се поддържа с него огъня през ноща. Внасяйки го, мъжът пита: "Славите ли Млада Бога?" Жените отговарят: "Славим, славим! Добре дошел!" Мъжът добавя: "Аз вкъщи и Бог с мене!" За разлика от предходните празници Бъдни вечер се отличава с богата празнично-обредна система. На този ден се извършват ритуали и обреди, които свързани с посрещането на Коледа. На този ден българите принасят в жертва прасе, което е гледано цяла година. Макар и да колят на 24.12, то храните приготвени от свинското месо, а и от всяко друго месо, се консумират на Коледа. Това се прави с цел понеже денят преди Коледа се явява последният от тъй наречените Коледни пости. Едно от характерните неща за този ден е ”бъдника“. Той е задължителен за всяко семейство. Обикновено няколко мъже от дадено домакинство ходят в гората да отсекат дървото, което ще играе ролята на бъдника и гори цяла нощ. Обикновено бъдника бива дъб или круша. Самия бъдник като се качи на шейната или друго превозно средство не трябва да опира или падне на земята. По пътя за дома то не трябва да докосва земята. Когато пристигне в дома, стопанинът го слага в огнището. Бъдника трябва да гори без прeкъсване не само в нощта на Бъдни вечер срещу Коледа, но и до Йордановден. След като изгори бъдника, пепелта от него не се изхвърля, а се ползва като лекарство през годината. Основната обредна храна на този празник е постна, нечетен брой гозби - постен боб яхния, постни лозови сърми и др.

На 20 декември е Игнажден - един от големите зимни празници, който предхожда Коледа. Той е разпространен в цялата етническа територия на България. На този ден се почита паметта на Свети Игнатий Богоносец. Макар, че този празник се празнува в цялата страна, то той е познат под различни наименования. В Северна България денят на Свети Игнатий се нарича Игнажден, Идинак (Единак). Но в Южна България този празник бива наричан Идигнажден, Игнатьовден (Родопите) и Полаз или Полязовден (Котленско). Въпреки различните наименования на този ден се извършва един и същи обред. Като повечето български традиционни празници, така и на този се извършват определени магически практики. Една от характерните гадателски практики за този празник е обичая ”полазване“. На него ден се гледа кой човек пръв ще дойде в къщата. Ако е малко момиченце, то през следващата година ще има повече женски животни. Обикновено самия полазник трябва да донесе дъски и трески събрани около дръвника и да ги сложи около домашното огнище. Тогава той сяда и започва да имитира пиле като изрича пиу-пиу. После той става и разравя огъня да има повече искри и започва да благославя – ” Колкото искри в огъня има, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в тази къща! “ В някои райони на страната, където земеделието е водещ поминък на местното население домакинята подава на гостенина полазник решето и семена. Така той трябва ритуално да заоре земята. След тези действия започва да нарича за плодородие. Благословията е подобна на вече спомената, но вместо животните, там се благославя за плодородие. Пожелава се повече жито, ечемик, царевица и други. Все неща свързани със земеделието. Това ритуално заораване се среща и в Западна България. На самия Игнажден полазника се черпи с вино и ракия. Стопаните му подават и тъй наречения ”Игнажденски кравай“, който се приготвя специално за този ден. Ако случайно годината е добра както за земеделеца, така и за скотовъдеца, то те канят на следващия Игнажден същия полазник.

На 12 декември почитаме Св. Спиридон. Честит празник на всичко с имена Спиридон, Спиро, Върбан и техните производни. Непосредствено след Зимна Св. Анна народът ни почита денят на Св. Спиридон. Легендата разказва, че името Спиридон произлиза от гръцката дума ѕреіѓа, което означава плетеница, мрежа, кошница. Освен това често зографите го зографисват държащ тухла в дясната си ръка. Поради това Св. Спиридон се приема като покровител на занаятчиите. Той също е закрилник и на козарите. Според народната вяра Св. Спиридон е покровител и на кожните болести. За да го умилостивят – жените родопчанки приготвят специални обредни хлябове, които раздават за здраве. Тези обредни действия много напомнят обредите, които се извършват на празника на Св. Харалампи (Св. Хараламби), който се чества на 11. февруари и който е разпространен главно в Северна България. Освен този хляб жените от Благоевградския край замесват пити. Те са предназначени за домашните животни. Те им се дават, за да бъдат здрави. Но най-вече такава обредна пита се дава на конете. И този ритуал има аналог в нашата традиционно-обредна система. Тези действия се извършват на празника на Св. Влас, който от своя страна покровителства болеста влас. В миналото домашните животни много често са се разболявали от нея. Така в желанието си опазят своя впрегатен и не само впрегатен добитък, хората правят какво ли не за да умилостивят светците покровители на тези болести. Така обричат специалния обреден хляб за здравето им. На този ден празнуват предимно хора, които носят името на светеца - Спиридон. А и също така и Спиро, Върбан и други производни на това име.

Първият космонавт на България Георги Иванов стана Рицар на годината 2019. Церемонията бе проведена в зала "София гранд" на хотел "Маринела" в столицата, присъстват представители на обществени и държавни структури. Първият български космонавт ген.лейтенант Георги Иванов стана носител на престижната награда "Рицар на годината 2019", която се дава за 12-та поредна година на изтъкнати личности за изключителните им заслуги към обществото, за проява на достойнство, героизъм и благородство. Призът бе връчен току-що на Коледния благотворителен бал на Ордена на Рицарите тамплиери на Йерусалим – Велик Приорат България в зала „София гранд“ на 5-звездния хотел „Маринела“ в столицата. Наградата е и по повод 40-годишнината от първия полет на българина Георги Иванов в Космоса, която се навърши през април т.г. В залата присъстват близо 400 рицари и дами на Ордена, както и гости от десетки Неправителствени организации, видни общественици, членове на парламента и държавни институции.

Посадихме дърво в Желязната църква в Истанбул Ученици от български училища в чужбина #заедно изпратиха послание към идните поколения в капсула на времето Навръх Андреевден, когато денят започва да расте с едно просено зърно, засадихме дърво в двора на българския храм "Св. Стефан" в Истанбул. Лимонов кипарис украси двора на Желязната църква. Благословихме го да расте в мир, хармония и светлина. В народните вярвания Андреевден се отбелязва като празник на семето (зърното). Народът го свързва и с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте – наедрява, затова някъде се нарича Едреевден, а слънцето започва да помръдва "както пиле в яйце". Верни на родната традиция, в търсене на символиката избрахме точно този ден за засаждането на Нашето дърво. Мястото не бе избрано случайно. Искахме Лимоновият кипарис да бъде посаден на българска територия, на свято място в града, от който светите братя Кирил и Методий са поели по славния път на знанието, на просветата на славянските народи и на разпространението на християнството. Посветихме засаждането на Нашето дърво на Десетгодишнината от създаването на Интернет радио "Татковина" и на осъществяването на проекта "Заедно по пътя на Кирил и Методий", част от официалната програма "Европейска столица на културата - Пловдив 2019". В корените му положихме капсула на времето с посланията на учениците от българските училища "Васил Левски" в Александуполис, "Св. св.Кирил и Методий" в Истанбул, Българско училище за роден език в Будапеща и Халастелек, Основно училище с изучаване на български език в Шармелек, БСУ "Д-р Петър Берон" в Прага и БНУ "Асен И Илия Пейкови" в Рим - всички те са партньори в проекта. Има надежда! Растат мъдри поколения с грижата на добър стопанин на планетата Земя, която наричат Планета на доброто! Прекрасните послания на българските ученици засягат вечната тема за обичта към майката, природата, България и опазването на българския език, традиции и култура.

Мнения
  • България / Интернет радио Татковина

    ЧЕСТВАМЕ 135 ГОДИНИ ОТ СЪЕДИНЕНИЕТО НА ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ И КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ! ЧЕСТИТ ПРАЗН...Още

  • България / Интернет радио Татковина

    ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! БЪДЕТЕ БЛАГОСЛОВЕНИ СЪС ЗДРАВЕ И ДЪЛГОЛЕТИЕ! ДА БЪДЕ МИР И СВЕТЛИНА!

  • България / Интернет радио Татковина

    ДОБРЕ ДОШЛА, 2020 ГОДИНА! БЪДИ ЧЕСТИТА, ЩЕДРА И БЛАГОДАТНА ЗА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ ПО СВЕТА!

Кореспонденти днес:
Новини
  • 19.10.2020

    На 19 октомври Църквата празнува скромния отшелник от Рила планина, когото още приживе нар...Още

  • 14.10.2020

    Петковден е един от големите народни празници, с които българите отбелязват края на топлот...Още

  • 06.09.2020

    ЧЕСТВАМЕ 135 ГОДИНИ ОТ СЪЕДИНЕНИЕТО НА ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ И КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ ЧЕСТИТ ПРАЗНИ...Още

  • 06.09.2020

    ПОРЕДНА ИЗЛОЖБА НА ПАВЛИНА КОПАНО В БЪЛГАРИЯ Художничката Павлина Копано подреди изложба ...Още

  • 02.09.2020

    На 2 септември български граждани излязоха на протест и в Мюнхен. Те отправиха остри крити...Още


Реклама
Creative Rays
Сдружение "Музите

Информационен справочник за българите в Бавария

Партньори и Приятели
Bulgaros.info Виена днес BALKANTO Ltd. is a full service Artist Management, Events Management, Events Marketing & Promotion Company based in Toronto, Ontario, Canada. Порталът на българите в Кипър
Bulgarians in UAE Българите  в Австрия Българите в провинция Аликанте ISBI Френско-български форум в. Български Новини Българският портал за Валенсия
EU