На 4 и 5 декември отбелязваме Св. Варвара и Св. Сава. Честит празник именици! В българския традиционен календар има множество празници, чиито древен произход е засвидетелстван от нашите учени-историци, етнографи и фолклористи. Самата наша празнично-обредна система e съхранила много от традициите на предците ни, които основали тази държава. Поради това нашия бит и фолклор се открояват от този на останалите народи. Празниците се делят на две големи групи – есенно-зимни и пролетно –летни. Към първата група на традиционните ни празници спадат денят на светците Св.Варвара, Св. Сава и Св. Никола. С тях започва цикъла на зимните празници. Според народното вярване Св. Варвара и Св. Сава са две сестри, а Св. Никола е техен брат. Денят на Св. Варвара се празнува на 4 декември. Народът я възприема като покровителка на болестта шарка. На този ден не се споменава това име. За да я умилостивят старите хора са я наричали Баба шарка, Лелята и др. В някои райони на страната се коли кокошка. Заради това този ден в Тракия се е наричал и кокошиден, а в празничната вечер стопаните кадят за първи път къщата си. В останалите райони на страната това става на Игнажден (20.12). За тракийци това се пада втората кадена вечер, т.е това се извършва около Коледа, когато е кулминацията. Всъщност Коледа е най-големия зимен християнски празник и народа празнува подобаващо. Трета и последна кадена вечер е срещу Нова година (Суроваки). На празника на Св. Варвара в Западна България се извършват определени ритуали, чийто главно действащи лица са малките деца, тъй като именно те най-често боледуват от шарка. Децата, наречени Варварици, обикалят къщите. В българския традиционен календар денят на Св.Варвара е известен и като Женска Коледа. На следващия 5.12. българите почитат Св. Сава. На този ден се почита духът покровител. Всеки дом и всяко семейство имат дух покровител, който обикновено приема образа на змия. За християнската църква това е денят на Св. преподобни Сава Освещени.